добре дошли в моя уеб сайт

Ну погоди

* Ну, Погоди!

Публикувано на 07 май 2010 в раздел Общи работи.

Едва ли има българин над 20 годишна възраст, който да не е гледал поне една серия от легендарната анимационна поредица „Ну, Погоди!“. Убеден съм, че изключителната (за техниката по онова време) анимация и невероятния сюжет ще продължи да прави сериите на Coюзмультфильм гледани от малки и големи още дълго време. И понеже не открих подробна информация за поредицата на български език – реших да предеда каквото намеря из различни сайтове.

1. Началото

„Ну, Погоди!“ започва своята история през далечната 1969г. в СССР. Силно повлиян от анимационните филми на американската компания „Дисни“, режисьорът Вячеслав Михайлович Котёночкин решава да направи анимационен филм, който подобно на „Том и Джери“ противопоставя двама герои с положителен и отрицателен за общественото мнение заряд. Идеята обаче е да се наблегне изключително много на битово-социални елементи от ежедневието на хората. Така анимационният филм има освен развлекателен и силно образователен характер.

Вячеслав Михайлович Котёночкин

Работата започва с описание на героите. Определено най-много е наблегнато на образа на лошия и нескопосан вълк. Той е откровен хулиган, който често прибягва до вандализъм, пуши цигари, насилва по-слаби от него и нарушава различни закони. Силно криминализираният персонаж на вълка е много успешно осмян чрез непрестанните му неудачи. Много често режисьорът показва как насилника на по-слабите всъщност е страхливец, когато се изправи срещу по-силен от него.

Срещу него в пълен контраст е изправено малкото беззащитно зайче. Образът му не е развит колкото на вълка – обикновено реакциите му са просто ответни на тези на вълка. Тук имаме огромна разлика с епизодите на американската анимация „Том и Джери“, понеже там Джери непрекъснато залага капани на Том. В „Ну, Погоди!“ зайчето е изцяло положителен герой, никога не отмъщава и няма никакви користни мисли.

Около двамата основни герои се явяват подържащи животни като най-често са срещани бегемот (хипопотам) в различни роли и котка в ролята на магьосник. Съвсем епизодично на различни места се среща прасе, лисица, мечка и др.

Първоначално в анимационния филм в ролята на озвучител на вълка е поканен легендарния музикант Владилир Семёнович Высоцкий, но от цензурата идва строга забрана за това и мястото му е заето от Анатолий Дмитриевич Папанов.

Анатолий Дмитриевич Папанов

Актрисата и певица Клара Михайловна Румянова поема озвучаването на зайчето.

Клара Миха́йловна Румянова

Естествено в изграждането на филмчетата учавстват много сценаристи, аниматори и музиканти, които няма да изреждаме.

2. Плажът

Забраната на Висоцкий да озвучава вълка е тежък удар за първоначалния старт на анимационния филм. Все пак, в знак на признателност към неговата отзивчивост, екипът успява да „прокара“ мотив от песента му „Песня о друге“, която вълка тананика по време на изкачването си по въжето към балкона на зайчето. През цялото време се наблюдават социални послания, например след като веднъж е бил заловен от милицията, вълкът се отказва от ритането на кошчета за боклук. След това сцените се разиграват на плажа, под водата и в моторна лодка.

3. Лунапарк през нощта

Социалните послания също са застъпени в епизод 2, който излиза през 1970г. В него героите се намират в лунапарк в очевидно доста късно време. Вълкът в началото показва „забележителни“ умения за свирене на китара. След това вижда зайчето и естествено започва да го преследва. Минават през представление с фокуси, виенски колела, криви огледала и други атракциони. Накрая двамата изнасят представление на сцена.

4. На пътя

През 1971г. вълкът показва уменията си в шофирането. Там той кара мотоциклет и спортен автомобил, като естествено отново изпада в изключително комични ситуации. Зайчето от своя страна демонстрира отново огромната си доброта, като показва чувства на огромна тревога, когато вълка катастрофира и то въпреки, че е било преследвано преди това.

5. Стадионът

Отново през 1971г. излиза един от най-култовите и може би най-популярни епизоди. Вълкът се вживява като голям спортист. Опитва се да бяга с препятствия, да вдига огромни тежести (една пеперуда го проваля), да играе на уреди за спортна гимнастика, да се бори с миниатюрен шампион по джудо, а накрая скача овчарски скок. В този епизод се явават епизодично много помощни „актьори“ като лисиче, мече, куче, скункс, хипопотам и др.

6. Градът

Това е моята любима серия, която описва градски пейзаж създадена през 1972г. Отначало вълкът се бори с телефонна кабина. После търпи огромни неволи на зеленчуков пазар, прави уникално „представление“ с тролейбус и накрая „се довършва“ в телевизионно студио. В този епизод чуваме и гласовите заложби на зайчето. Накрая всичко завършва с опитите зайчето да бъде догонено в търговски център (ЦУМ).

7. Селото

През 1973 излиза другата изключително култова серия, която поставя героите в село. След кратка борба с муха, вълкът се озовава на самолет и в последствие прави нескопосан, но много късметлийски скок с парашут. По нататък се появяват нови герои (козел, възрастно куче), а вълкът кара и бива гонен от различни селскостопански машини. Пробва се и като рибар, но улавя самия себе си. Накрая се разиграва битка във влак, която естествено печели зайчето.

8. Морето

Вторият епизод от 1973г. показва вълка в ролята на пишман-моряк. Облечен като капитан и пушещ лула, той се опитва да се качи на кораб за морски круиз като представя зайчето за бебе (пътуват безплатно), а той самия да се вмъкне с неговия билет. Само, че билетът се оказва детски и вълка е изхвърлен от кораба. Появяват се много нови герои като морж, слоница водеща булонка и др. След многократни (неуспешни) опити да се вмъкне на кораба, накрая вълкът успява да го достигне с платноходка. Там, за да не бъде изхвърлен от капитана, му се налага да се преструва на моряк от екипажа докато същевременно гони зайчето. Преди края има доста зловеща сцена на тъмно, която силно плаши малките деца. След като успяват да направят голяма дупка в кораба, който започва да се пълни с вода, вълкът и зайчето показват и задружна работа, като го отводняват. Накрая стават добри приятели, но за кратко…

9. Нова Година

Епизод № 8 от 1974г. показва празненства за Нова Година. Отначало вълкът е скиор и кънкьор, като заедно със зайчето показва завидни умения по фигурно пързаляне. После нахлува на новогодишно празненство и прави всичко възможно, за да го провали. В този епизод вълкът и зайчето изпълняват обща песен. Всичко завършва неблагополучно за вълка на един лифт…

10. Телевизионното студио

След двегодишно затишие, през 1976г. излиза и епизод №9. В него освен забележим напредък в самата анимация, отново забелязваме засилване на социалните елементи. В началото вълкът е показан като пълен „пропадняк“, който стои вкъщи и гледа телевизия. Следва борба с изяждането на стара риба, с която си чупи телевизора (виждайки пеещото зайче на него). Така той отива да го търси в телевизионното студио, където претърпява редица неволи. В този епизод има лека закачка на режисьора със западната култура – в една от сценките са показани рок музиканти, които изключително много приличат на Бийтълс. Това може би обяснява и дългото забавяне на официалното излизане на епизода…

11. На строежа

Отново в епизод 10 от 1976г. вълкът е изпаднал в тежка битова ситуация. Той е обитател на къща тип „бидон-капия“, която явно общината е решила да срути, заедно с други в гетото. Следва продължителна гонка на строеж на голям жилищен блок. В края на епизода има препратка към епизод 1 – докато лежи в болницата вълкът сънува началната сценка, но зайчето изпълнява неговата роля на хулиган. Освен за използването на мотиви от известна западна електронна музика, тази серия търпи сериозна критика от руската цензура заради крайната сценка, в която зайчето носи цветя на вълка. Големият спор се върти около това, че не е прието мъж да подарява цветя на мъж – твърди се, че режисьорът прави препратка към проблема с правата на хомосексуалистите. Все пак епизодът не е цензуриран, защото дефакто полът на зайчето в действителност не е определен явно от авторите.

12. Циркът

През 1977г. в епизод 11 вълкът попада в много комични ситуации по време на цирково представление. Ходи по въже, свири с флейта на змия, бори се с огромен лъв и язди кон. Отново на моменти се появяват нови персонажи, които са без съществена роля за епизода. В общи линии си личи, че екипът се е отказал от скандалните послания.

13. Музеят

През 1978г. вълкът и зайчето посещават музей. Сблъскват се с много археологични находки и произведения на изкувството, които унищожават. Отново може спокойно да се твърди, че скандалните социални послания вече липсват. Затова и този епизод не се счита от най-добрите и не е много популярен сред обществеността, та дори и до днес.

14. Спортни игри

В епизод 13 от 1980г. се продължава традицията от последните два епизода. Вълкът и зайчето се намират на нещо подобно на олимпиада, като естествено са дейни участници в състезанията. Естествено вълкът търпи непрекъснати несгоди, след като е пребит на бокс, после на шах (да, пребит на шах!), накрая джудо. Серията завършва със състезание с велосипеди, което зайчето и вълка печелят заедно. Това отново води до кратко приятелство, което е нарушено заради разделянето на шоколадова торта…

15. Загубените епизоди

През 1980г. и 1981г. се пускат три много малко известни епизода на „Ну, Погоди!“. Това са телевизионни епизоди пуснати за кратко време, които не се считат към официалната поредица. В първият вълка успява да стопи леда на северния полюс с бързоварче, след което е гонен от крокодили. Зайчето от своя страна е зрител, който помага от телевизионния екран:

Във вторият епизод от тези серии вълкът отначало се опитва да гони зайци (а зайчето отново от екрана му пречи), а в третия се бори да достигне до готина мацка-вълчица:

16. Юношески научен център

Следва много дълго затишие от три години. Чак през 1984г. цензурата допуска излъчването на следващия епизод, официално под номер 14. Причината за забавянето може би отново е свързана с правата на хомосексуалистите – още в началото вълкът отново отива с цветя при зайчето. Това забавяне обаче докарва вмъкването на песента „Миллион Алых Роз“ на Алла Пугачова в озвучаването на сценката с цветята. По нататък в епизода вълкът се бори с управлението на изключително „разбрицан“ стар автомобил с емблема „Мерцедес“, сблъсква се с много роботи в юношески научен център и се качва в ракета-симулатор. Популярните поп-песни вмъкнати в този епизод определено показват силно желание на екипа от Coюзмультфильм да върне старата слава на анимационното филмче, която се е позагубила от последните няколко епизода. Според народното мнение са се справили изключително успешно.

17. Дом на културата

Този епизод (№15) излиза през 1985г. В началото зайчето влиза в „дом на културата“, където пропуските следи хипопотама. Вълкът прави редица неуспешни опити да се промъкне без покана. Следва голям заешки хор, балет и естрадно пеене. Накрая епизодът свършва с песен на китара изсвирена от вълка, която поне за мен отново отправя препратка към Владимир Высоцкий.

18. Приказки

През 1986г. се появява един меко казано странен епизод на „Ну, Погоди!“, който въобще не се свързва със сюжета на предишните. Напечен от слънцето на плажа вълкът започва да сънува различни сценки, които са „Ну, Погоди!“-варианти на световно известни приказки. Епизодът определено е интересен, но няма как да не признаем – изключително странен за сюжетната линия, която се е следвала дотогава. Това е и последният епизод правен от главния аниматор Светозар Русаков.

19. Екзотичен остров

„Перестройката“ силно засяга анимационната поредица „Ну, Погоди!“ и тя прекъсва своето развитие цели 8 години. С нов главен аниматор (Алексей Котьоночкин) и втори режисьор (Владимир Тарасов) все пак се стига до създаването на поредния епизод №17 от поредицата. Излъчен е за първи път през 1994г. В началото серията започва с реклама на AMT, в която се показва пейджър Nokia. След това вълкът сънува кошмар, в който зайчето се е превърнало в зомби. Нататък сюжета се развива от луксозен живот в имение. Има приятна закачка с автомобилите Volvo – вълкът на една снимка се е облегнал на автомобил „Volkvo“. Следва през пътуване с балон до орбита (зайчето отново спасява вълка), достигане до екзотичен остров, туземци гледащи „Ну, Погоди!“ на телевизор Nokia, които искат да сготвят вълка (зайчето отново го спасява от тях танцувайки ламбада) и накрая торнадо.

20. Супермаркет

Епизодът от 1995г. е последния за режисьора Вячеслав Котёночкин и озвучителите Папанов и Румянова. В началото отново има „реклама“ на AMT и Nokia и последващо леко разглеждане с насмешка на съвременното западно автомобилостроене (показват се няколко електронни глезотии в автомобил, които се осмиват). После действието се развива в супермаркет и включва изключително забавни моменти. След като вълкът се заключва в сейф, зайчето за пореден път се опитва да му помогне. В края има препратка и към „Междузвездни Войни“ – един робот изважда светлинен меч срещу вълка. През цялата серия вълка е с нова прическа.

21. Курортът

Отново след огромна дълга пауза, която породи огромна носталгия към култовата анимация, филмовото студио решава да събере нов екип и да направи нов епизод от нея. Режисьор е Алексей Котёночкин, сценарист е старият (епизоди 1 до 7) Феликс Камов, а озвучители са Игор Христененко и Олга Зверева. Излиза през 2005г – цели 10 години след епизод 18. В тази серия явно са навлезли и нови технологии в анимацията, като качеството й е забележително по-добро и движенията на героите са много по-плавни. Действието се развива на курорт, където на летището се сблъскват вълкът и зайчето. От там нататък действието продължава с поредица комични ситуации на плажа. В този епизод значително участие взимат и странични „актьори“.

22. Вилата

Излязъл през 2006г. това е последният епизод от поредицата „Ну, Погоди!“. В началото се прави явна препратка към епизод 1, но този път вълка вместо цигара е лапнал близалка. Следва отново вандалска проява спрямо автомат за напитки. По нататък вълкът отива до вилата на зайчето, където попада в поредица от несгоди. Забележителна в този епизод е битката му с градинския маркуч. Този епизод е посветен на паметта на Вячеслав Котёночкин, който почина през 2000г.

23. Игри

Сериалът през годините се съпътства от различни детски игри под различна форма. Най-популярна и много търсена и до днес обаче си остава играта на Електроника:

Въпреки, че производството й вече е спряло, а самата игра като концепция е безвъзвратно остаряла, тя все още има много фенове по целия свят. Още се продават изключително запазени и дори нови (неразопаковани) бройки по eBay и други търговски сайтове.

24. Други

Ето интересно видео, в което показват Анатолий Папанов и Клара Румянова:

Анимация-социална реклама от очевидно алтернативни автори от 1986г:

И още една от 1987г:



5 коментара за “Ну, Погоди!”
 
  1. Az:
    07 май 2010 на 21:46

    Леле, колко готино и.. Леле!!! Колко време ти е отнело! :)))

     
  2. Филип Петров:
    08 май 2010 на 6:09

    Веднага си признавам – около два часа…

     
  3. alex:
    09 октомври 2010 на 11:52

    Наистина доброто старо време.

     
  4. C, PHP, VB, .NET » Ну Погоди – заводът за стъкла:
    12 февруари 2011 на 0:28

    [...] статия като продължение на основната си за сериала Ну, Погоди!. През 1969г. в киножурнала „Фитиль“ е записан [...]

     
  5. C, PHP, VB, .NET » Юбилейни монети Ну Погоди:
    19 юли 2011 на 10:22

    [...] Втората сребърна монета, която предизвика моя интерес, е посветена на руската поредица „Ну Погоди!„: [...]

     
Уеб сайт в alle.bg